Фридрих Ницше (1844-1900)
Фридрих Ницше - снимка Уикипедия
Фридрих Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, близо до Лютцен в Прусия. В деня на неговото раждане крал Фридрих Вилхелм IV навършва 49 години и по този повод той бил наречен с неговото име. По-късно той се отказва от второто си име. Бащата на Фридрих, Карл Лудвиг Ницше, е бил лутерански пастор и бивш учител. Той се жени за Франциска Фьорстер и в семейството се раждат три деца – Фридрих, Елизабет Фьорстер и Лудвиг Йозеф. През 1849 година Карл Лудвиг умира (вероятно от рак на мозъка), а една година по-късно и малкият и му син Лудвиг. Останала част от семейството се премества в Наумбург, където живее с майката и двете неомъжени сестри на Карл Лудвиг, а след смъртта на бабата на Фридрих (1856), се премества да живее самостоятелно.
По време на обучението си в гимназията, Фридрих показва влечение към филологията и музиката. Създава 73 музикални композиции. Преустановява заниманията си по музика на 29-годишна възраст, след като претърпява критика от страна на водещите по това време музиканти.
През периода 1864-1869 година Фридрих Ницше учи евангелска теология и класическа филология в университетите в Бон и в Лайпциг. През този период се запознава с творчеството на Шопенхауер и става негов поклонник. Развитието а Ницше е повлияно от тригодишното му приятелство с Рихард Вагнер. Когато започва Френско-пруската война, той иска да вземе участие в нея, но е успява да се включи само като санитар. По време своята работа сред ранените се заразява с различни болести, сред които дифтерия и дизентерия.
Като студент Ницше е бил с отлична репутация и блестящи качества. Това му дава възможност да започне работа като професор в университета в Базел, въпреки едва 25-годишната му възраст. Още в началото на своята професорска кариера демонстративно се отказва от пруското си гражданство.
През 1879 година, едва 35-годишен, той е принуден да подаде оставка поради здравословното си състояние. Късогледството му е достигнало до практическа слепота. Поради непоносимото главоболие, от което страдал, прибягва към много опиати и се бори със стомашно-чревни проблеми. До 1889 година като независим писател пътува много от град в град и създава всичките си основни произведения. Прекарва много лета в Швейцария, а през зимата Ницше се установява в Италия или Франция. Живее от скромната пенсия по инвалидност от университета в Базел и финансовата помощ от приятели. До края на 1880 година приходите от публикациите са незначителни.
Но в началото на 1889 година Фридрих Ницше прекъсва творческата си дейност поради преживяния нервен срив и помътняване на съзнанието му. Съществуват няколко теории, които обясняват неговото заболяване. Според първата от тях става въпрос за наследствено заболяване – в края на живота си баща му е бил душевноболен. Втората теория обяснява заболяването му като резултат от заразяване със сифилис, което може да доведе до лудост. Но замъгляването на съзнанието му може да е резултат и от отравяне, тъй като в края на 1880 той се занимава активно с политическа дейност и вероятно е бил неудобен. След като проявява признаци на душевноболен, той е приет психиатричната клиника в Базел, а след това в провинциалната психиатрична болница. След като преживява няколко удара, е частично парализиран. Умира на 55-годишна възраст на 25 август 1900 година. Причината за смъртта му е инфекция на белите дробове и инсулт. Погребан е близо до семейството си.
Неговата сестра Елизабет се жени за антисемитския идеолог Бернар Фьорстер. По негово настояване през 1886 година заминават за Парагвай с цел там да създадат немска колония „Нова Германия“ (един нелеп според Ницше проект). Но поради финансови проблеми съпругът й се самоубива и тя се връща в Германия. Отношенията между нея и Ницше са напрегнати, но в края на живота си той има нужда от нея. Елизабет се е разпореждала с цялото литературно наследство на брат си. Тя издава негови книги под собствена редакция, като прави промени в текстовете, включително оттегляйки всички засягащи я критики и обиди. Едва през 1967 година италиански учени публикуват оригиналните, недостъпни дотогава текстове на Ницше. През 1930 година Елизабет става привърженичка на нацистите. Хитлер й дава доживотна пенсия за заслуги пред отечеството.
Философията на Ницше не е организирана в система. Той се занимава с редица въпроси на философията, религията, етиката, психологията и социологията. Противопоставя своята философия на традиционните ценности на обществото и на забулените религиозни предразсъдъци на ума. Като не дава конкретни отговори, дава възможност на читателя сам да разреши възникващите мисловни парадокси, пред които е изправен.
